Ако Google Translate е прав, "Бира, метъл, наденица и любов" звучи сюблимно...

От известно време се каня да драсна този пост, чието скромно предназначение е да освети въпроса, що е то чешкият грайнд и има ли той почва у нас. На последния въпрос единият отговор е, че имаме да ги гоним доста. А иначе времето да се заема с настоящото скромно начинание дойде и 8:20 сутринта ми се струва прекрасен момент за целта.

Представеният списък не претендира за изчерпателност или представителност – нито мога да постигна това, нито имам тия нерви, нито нищо. Ще разкажа обаче за няколко групи, заслужаващи внимание, защото са относително наложили се и/или са ме изкефили, когато съм попаднал на тях.

Предварително ш‘ме извините.

Cerebral Turbulency

Започвам с тази банда, защото хем ми е сред любимите от тези географски ширини, хем са си име. През 2005 г. пичовете обиколиха цели три града у нас и не съм имал честта да присъствам, но пък са им съпортвали тогавашните Старо Зло (Hatebomb), така че трябва да сме направили фчепатление на чужденците. Другото за казване, което е не дотам приятно, е, че преди поне две години (и аз не знам кога точно) Cerebral Turbulency се разпускат, но пък членовете на групата не изоставят свиренето и другите про/анти-да се чуди човек-социални актове. За това обаче малко по-надолу.

Колкото до музиката, самите те не се назовават „grindcore“ по някакъв експлицитен начин – доволни са на всякакви комбинации от метъл, -кор, и грайнд в наименованията си и това е резонно, освен че е яко. В смисъл, винаги е приятно, когато дадена група не цели да влиза в някакви определения заради едната коравост, още повече щом музиката им не е еднозначно определима, какъвто е случаят тук.

Но си правят главно грайнд и няма защо да си кривя душата. Свирнята им е често нещо в духа на Napalm Death, но и доста „жизнена“, така да се каже – не преследва мракобесието и самоцелното озлобление на доста групи. От шестте им дългосвирещи записа всеки следващ е все по-откачен, та последният им такъв от 2008 г. “Segregace” си е истинска болница. Иначе неща като заглавия и продължителност на песните са си в очакваната стилистика. “San Tarzan”, например, е чудесно.

Струва си да ги чуете, защото… така, не знам. Просто са яки. Няма и девет сутринта още, трудно ми е да съм аналитичен.

Ето last.fm, ето и MySpace за чуване.

Malignant Tumor

Ye Olde School

Тези пичове трябва да са по-известни от предните, не знам. Но разликите са в няколко посоки – първо, докато предните съществуват от ’93 г. и до 2008 г. имат шест дългосвирещи записа, Malignant Tumor ги има от 1991 г. и към момента, без да са прекъсвали, имат само три. Последното обаче не значи, че нямат 38 издания общо, защото имат точно толкова – освен трите дългосвирещи албума, останалото, разбира се, са дема, компилации и сплитове. И най-якото е, че много от всичката тази гняс са си я правили и разпространявали сами.

Иначе през годините са свирили и са говорили за различни неща. До 1997 г. като музика са населявали грайнд/кръст/пънк ширините и им е било интересно да крещят за медицинско-патологични гнусотии, но после са пораснали и са се заели с по-социално насочени неща, ако не ме е срам да го кажа. Настоящият им стил е нещо доста интересно, както може да се чуе в последния дългосвирещ албум “Earthshaker” – има пънк, има кръст, има някакъв хепи метъл, има нещо ‘n’roll, едни сола се вихрят и като добавим разкошните вокали на Bilos, кочината става тотална.

Общо взето, вероятността да не знаете групата не е голяма, но ако все пак не сте слушали, надайте им по едно ошо в last.fm или MySpace и все нещо ще си харесате. Неминуемо.

Rubufaso Mukufo

„Rubufaso Mukufo is а new “allgrind” ensemble…“, пише в last.fm профила на въпросните. Те вече не са толкова нови – да не кажа, че се разпаднаха миналата година – но пък „allgrind” звучи на място. Както споменах по-горе, Cerebral Turbulency не са безвъзвратно загубени и точно в тази група се подвизаваха двама от тях.

С Rubufaso Mukufo се запознах посредством  единствения им дългосвирещ албум от 2010 г. – “ReMoLAB”, чието заглавие нямам идея какво значи, а и не се натискам да узная, сякаш. Във всички случаи ми достави множествен душевен оргазъм още при първото слушане.

Като музика отново ще бъда скучен и ще кажа, че няма много за казване – горе-долу свирят (свиреха), каквото свиреха и предшествениците им, може би само с малко по-малко забежки извън, условно казано, средностатистическия „средноевропейския тип“ грайндкор. Ще рече много умерено-темпово „туп-па-туп-па“, поне два, на моменти три вида вокали и горе-долу сдържана употреба на бластове. „Пеят“ си на чешки хората и, както си му е реда, с много настроение, бира, наденици и любов.

Нищо свръхизключително, както самата група си казва, просто много от същото хубаво – може да проверите в last.fm-а и в MySpace-а на бандата.

Иначе, тук-таме между песните в албума влизат едни много съблазнителни реплики и „естрадни“ включвания на чешки, които чрез усет и сродни езикови особености мога да предположа, че не представят нищо прекрасно.

Alienation Mental

Тук се гмурваме по-надълбоко в сложното свирене, но това съвсем не значи, че няма за какво да си счупи врата и крайниците човек – даже напротив. Alienation Mental не можах да разбера, в крайна сметка, активни ли са или не, но за съществуването си от ’98 насам са издали три преблаги дългосвирещи албума.

Правят доста техничен грайнд с дет примеси, с известни експерименти тук-там, често кръшни грууви ритми и още по-чести клинични изстъпления, вълнуващи изпълнения на барабаните… определено не толкова типичен „средноевропейски“ грайнд . С чиста съвест мога да кажа, че са интересни за слушане, особено с оглед на проследяването на развитието им през времето.

Ето, на:

За още проверка на думите ми може да посетите last.fm и MySpace.

Pigsty

Сега, Pigsty да не знаете –  направо ще е престъпно. Поне съм останал с впечатлението, че родният фен малко или много ги познава. Затова, ако все пак не сте ги чували, ето повод да се поправите.

Между другото, сега установявам, че има и мексиканска група със същото име, но след кратка справка се оказа, че не ме кефят толкова, колкото чехите. Фокин крейзи юропиънс.

Та, Pigsty изпращат послания за смърт, секс и погнуса към света чрез постоянните си заплахи, че Прасетата се завръщат (например, албума от 2005 г. “Pigs are Back”). Но кои са тези Прасета? Откъде се завръщат? Какво ни готвят? Историята мълчи… Обаче, ако от бандата визират себе си (наистина винаги съм се чудел), имаме всички основания да живеем в състояние на постоянна натраплива психоза…

Може да се каже, че като изключим предните юнаци, Pigsty свирят най-забързано от всички в този списък и със сигурност най-надъхано/надъхващо. В музиката им има, освен премного бластове, приятни грууви-дет елементи и изобилие от потенциални мошове, и някои ненатрапливи електронно-психеделични пасажи (главно в последния “Planet of the Pigs”). Има някаква пъстрота в парчетата им, особено прегледни в контекста на времето, но главното усещане е доста неприятно, сиреч – трябва да се чуе.

Може да сторите последното в last.fm и MySpace.

И така, в края на тази музикална анималистично-драматична експедиция из териториите на братска Чехия, бих искал да ви приканя да драскате коментари за групи по темата, които съм пропуснал и въобще всичко любопитно, което ви дойде на ума. Преди малко се сетих за още три-четири банди от същата графа, които заслужават внимание, обаче вече мисля да се съсредоточа върху кафето си и някои по-стойностни занимания…

Думата клише идва от френски език и означава нещо подобно на шаблон, който се използва при книгопечатането, а от там идва и доста по-широко разпространеното и естествено преносно изречение – банална и изтъркана дума или израз, които вече почти е изгубил своята оригиналност или ценност. Тази дума я свързвам и с култовата песен на X-ray spex, където Поли пее „I am a cliche I am a cliche, I am a cliche you’ve seen before, I am a cliche that lives next door, I am a cliche you know what I mean, I am a cliche pink is obscene”, а понякога я свързвам и с образа, който се налага на феновете на пънк и хардкор музиката. Трябва да си признаем, че доста в тези субкултури има доста клиширани образи, много стереотипи и още повече предразсъдъци спрямо този или онзи представител на дадена субкултура. Пънкарите са наркомани, кръстаците са смърдящи хипита, кораджиите са корави биткаджии и т.н. и всеки гледа на представителите на другите с отвращение, насмешка, заплаха, погнуса или там каквото предразсъдъците му диктуват.

Сигурно вече се чудите какви са тези глупости, които пиша и защо ви занимавам с такива „емо и хипи глупости”, някой сигурно и би употребил няколко от по-обидните и разговорни синонима на хомосексуалист по мой адрес. И вече ще си дойдем на думата… Не, това не е пост, където разкривам хомосексуални пристрастия, но ще помоля тези, които имат предразсъдъци спрямо хомосексуализма поне за малко да ги забравят и загърбят, или пък да спрат да четат, защото ще си говорим за LIMP WRIST.

Групата, която е заявява “We put the ‘core’ back in homocore” и абсолютният шок, който настъпва, когато човек ги чуе за пръв път. Ако тръгна да описвам групата, както бихте я срещнали в last.fm, то те са: hardcore, queercore, hardcore punk, straight edge. Това обаче по никакъв начин не ни дава обяснение колко невероятно, могъщо яки са. Затова ще се опитам да направя нещо почти невъзможно (и адски глупаво същевременно) и да ви опиша с няколко думи как звучи музиката. Шумна, бърза, кратка, убийствена, агресивна, директна и експолозивна. Песните са обикновено под една минута, с немного разнообразен мотив, но все пак доста мощен и прилепчив ритъм и малко pure rock & roll привкус. Вокалите са плашещо добри – крещящ, леко прегракнал и на ръба на истерията – перфектен за лиричните търсения на Мартин Сорондгай (Martin Sorrondeguy се пише, четете го както е правилно, аз не мога да се преборя), вокал и на Los Crudos, който пее предимно и основно за… проблемите пред гей обществото (или е по-правилно да кажа ЛГБТ? Не съм много сигурен) – понякога сериозно, понякога с доста специфичен (просташки и шокиращ) хумор. Естествено това не са единствените теми, а се засягат и други като религия, мачизъм, straight edge и т.н. Шокиращата визия (потърсете в Google images Limp wrist) и послание за доста хора, дори и такива в хардкор пънк сцената, които се възприемат също като бунтари и всъщност отново се връщаме към началните ни слова – една великолепна банда, която успява да избяга от клишето.

Това е албума, който издават през 2005-а година и носи заглавието „Thee Official Limp Wrist Discography” – 41 песни събрани в малко повече от 34 минути – брутално изтрещяни, болезнено изкрещяни и всъщност, ако имате предразсъдъци спрямо тях и не искате да ги чуете, защото са еди-какви-си жалко за вас, изпускате една наистина готина и енергична банда…

С влизането си в клуба започнахме да различаваме познати физиономии, а по колоните бяха пуснали Sick of it all, което постепенно повдигаше градуса на настроението, а бързият набег към бара спомогна още повече. Приказки, закачки и размяна на закъснели новогодишни пожелания с хора, които не сме засичали последния месец спомогнаха да не усетим кога клуба се е понапълнил и на сцената излязоха F.A.Y.D. Започнаха стегнато и демонстрираха тяхната запазена шоумарка, като скъсаха струна – този път на баса (най-дебелата, как го постигнахте, бе?). Нямаше много забавяне и момчетата вече вдигаха патентованата си гюрултия с два вокала, които започнаха да раздвижват публиката и страстите. Изпълнението им включваше най-добрите им песни, които бяха представени с много емоция и себераздаване, а текстовете се връзваха перфектно и с причината поради която се бяхме събрали, навеждайки ни на мисли за нашето собствено битие, както и това на околните, призовавайки ни да бъдем по-добри хора.

Кратка пауза след F.A.Y.D. и пред публиката се изправиха пловдивските ентусиасти от Резервен план. Поредно представяне на високо ниво пред софийска публика, песни с послание към хората – не просто тези в залата, а общовалидни за всички населяващи нашата планета и малко шеги и закачки. Ще използвам и високата (???) трибуна на Sofia Rebel Station, за да успкоя вокала на групата и да споделя мнение, че глупостта написана в печатно издание не се споделя от почитателите на хардкор музиката в България. Bright sight са добра група, която ни харесва, но това по никакъв начин не значи, че вокалите на Резервен план късат нерви, затова льохмана, който е написал подобна глупост може да отиде и да се удави в локва с повръщано.

Въпреки, че общото мото на концерта бе 4 групи за „4 лапи“, така и не се появи 4-та група, а вместо това на сцената излязоха хедлайнерите – Last Hope. Общото усещане за добра вечер бе препотвърдено за 3-ти път, а софийската легенда знае как да го направи най-добре. За начало с няколко от новите парчета, които имат сериозен потенциал, а за край – обичаната от всички класика в жанра. Момчетата разкъсаха публиката, а малко след 22.00ч. клубът затихна..

Равносметката е, че концертът със своя повод бе доста успешен. Набрани бяха и допълнителни средства, благодарение на щедростта на всички, които посетиха мероприятието. Една доста приятна вечер, изпълнена с емоции и най-важното с кауза.

След това, да взема да ви разкажа кой какво е изпуснал вчера вечерта, но това в случай, че не е присъствал на събитието FACE OF TOMORROW. Тая дандания се случи вчера в столичния клуб Mixtape 5, обаче не в традиционната голяма зала, ами този път в странична, малка зала, перфектна за сватби, банкети, сбирки и събития със снощния мащаб. Не мен ми беше за пръв път да вляза в нея и останах доста приятно изненадан. Единствената забележката е към клуба – звукът беше малко кофти… айде не малко ама така или иначе съм лаик на тема озвучение, може аз да греша.

Та във вече споменатото събитие взеха участие софийските банди Blackmail, Bright Sight и Expectations. И като цяло оправдаха очакванията и прогнозите от миналия ми интелектуален труд, че календарната 2012 може да се окаже по-успешна откъм концерт в сравнение с 2011.

Концертът започна с леко забавяне от около 1 час, а първи на сцената излязоха Blackmail. Вокалът им определено имаше стимул да не се изложи тая вечер, а за нас – феновете, както вече свикнахме, бандата даде всичко от себе си и показа какво може и колко добре го може. Звучаха познатите парчета (познати за, който ги е слушал, който не е да си яде ушите), публиката прииждаше, абе обстановката беше супер. Бандата разполага с много силен набор от песни и изпълнението им зарадва дошлите да ги чуят за пръв или за пореден път. Чуха се и няколко нови песни, една от които кавър на известната американска банда Pantera. Момчетата загряха за идния месец, когато ще свирят заедно с Integrity и Vendetta на една сцена и споменаха, че за това им участие са приготвили да издадат диск с 5-6 песни. Да си имаме, да си слушкаме, да им се кефим!

Втори на сцената бяха Bright Sight. И те, както и предишните, вече се свързват с едно много високо, постоянно ниво на свирене и посещаемост и това беше факт и снощи. Залата изглежда се понапълни за тяхната част или поне с такова впечатление останах, но, колкото и да е била пълна залата е без значение. Дошлите да ги чуят получиха това, което са очаквали – силно представяне, енергична и мелодична музика и много поводи за танци. Момчетата изсвириха най-доброто от това, което имат в наличност. Предимно песни от новия им вече не толкова нов албум. Имаха достатъчно време на разположение и се възползваха доста успешно. И все пак то изтече почти неусетно и сега остава да чакаме следващото събитие с тяхно участие!

Последни по ред на номерата бяха Expectations. За тях просто няма как да не отбележа персоналното си разочарование – получи се забавяне с тяхното излизане, а времето за чао наближаваше, което от своя страна означаваше, че трябва да свирят кратко, бързо и стегнато, за да могат да изсвирят максимално много песни. Но това като цяло не им попречи и се получи доста добър и успешен завършек на вечерта. Момчетата дадоха всичко от себе си и макар притиснати от времето зарадваха феновете си. Не мога да прикрия, че за мен са една от доста приятните български банди и снощи затвърдиха това ми впечатление. Лошо само, че бях вече прекалено изморен, че да седя прав и не можах много да им се нарадвам ама нищо – друг път, а то със сигурност ще има!

Това е като цяло от мен, не забравяйте утре да дойдете на концерта с благотворителни цели в подкрепа на организация „Четири лапи“. В него ще вземат участие LAST HOPE / REZERVEN PLAN / F.A.Y.D. + още една банда. Концертът ще се проведе в The Box, а за повече информация цъкнете на линка!

Tagged: Blackmail, Bright Sight, Expectations, Mixtape 5, Sofia ]]> http://sofiarebelstation.wordpress.com/2012/01/20/blackmail-bright-sight-expectations/feed/ 1 nampuk http://sofiarebelstation.wordpress.com/2012/01/19/va-die-human-race/ http://sofiarebelstation.wordpress.com/2012/01/19/va-die-human-race/#comments Thu, 19 Jan 2012 21:10:42 +0000 JollyStomper http://sofiarebelstation.wordpress.com/?p=3307 Continue reading →]]> Изкушавам се да започна с това, че този пост става реалност на фона на редица събития в локален и глобален план, които са доста обезпокоителни. Не веднъж, тук, в SRS сме казвали, че във всяка група може да се открие къде по-малка, къде по-голяма актуалност. Когато, обаче, говорим за кръст/хардкор-пънк, това е малко плашещо…

На фона на все по-голямата вероятност от война в персийския залив, нестихващата икономическа и политическа криза, опитите за приемане на закон в САЩ, който може да легитимира цензурата в интернет и редица други събития, искам да ви представя една, по мое мнение уникална компилация.

Става дума за сборника Die Human Race

Силно фрустрираща обложка на седем-инчовия Die Human Race

 Наскоро се сдобих с това седем инчово флекси издание на Profane Existence и Skuld. Двата, надявам се, известни ви лейбъла, са се заели със задачата да направят двустранен сборник, а резултатът е страховит.

И тъй като това е първото flexi, с което разполагам съм доста привързан към него и няма да пестя суперлативи. Мисля, че най-доброто определение, което чух за този запис бе на приятел, чрез който се сдобих с него, а именно : „ЧУПИ ЗЪБИ!!!„

И няма как да е иначе.. Бърз поглед през групите /за които със сигурност ще последват отделни постове ; някои от тях, сигурен съм, са ви познати/ потвърждава казаното : Assrash /Минеаполис, САЩ. Доста популярни със своят бърз и твърд пънк звук/ ; Accion Mutante /германски кръст-грайндкор в стила на Extreme Noise Terror/ ; Fleas and Lice /друга задължителна група от средата на 90-те, родила се от останките на класиката Mushroom Attack/ ; Hiatus /белгийците нямат нужда от представяне тук; известни в ъндърграунд хардкор-пънк средите със своят стил смеска от DooM/Discharge/Extreme Noise Terror/ ; State Of Fear /поредната брутална кръстачка с участието на хора от Disrupt/ ; Civil Disobedience /Друга кръст-пънк група, която е известна на феновете на изданията на Havoc и Profane Existence/ ; Luzifers Mob /може би не много известна по нашите ширини германска хардкор-пънк група, активна в средата на 90-те./

Въобще отборът, събран тук е доста класен и това е очевидно.

Подхващайки нежното флекси, като че ли предчувствах, че ме очаква удар с чук. В крайна сметка, добре познатото ни убийствено тупа-лупа темпо не ти оставя възможност да си поемеш дъх, за това просто вдигаш ръце към небето и т’ва е…

Изобщо не съжалявам за инвестицията, даже напротив.

V/A Die Human Race 7“ flexi

Деня започна типично по понеделнишки, демек отвратително, като това, което засили отвратителността на деня беше ранната липса на топла вода, която направи денят ми още по-миризлив във всеки един аспект. Единственият светъл лъч надежда, които вещаеше, че денят може и да не се окаже толкова ужасен бе наличието на резервен вариант за бърза баня + късновечерният концерт, които предстоеше да раздвижи София или поне една част от нея. Признавам си, че чувствата ми около тоя концерт бяха базирани на огромно количество скепсис, но за щастие бях силно опроверган. Както разговорно гласи една социално-психологическа теория за харесването (или поне част от нея), когато едно нещо (човек/събитие) изначално не ти се нрави, но, в края на краищата, стеченията на обстоятелствата те опровергаят и убедят в обратното, то въпросното бива регистрирано като далеч по-удовлетворяващо, отколкото ако изначално ти е било приятно. Малко сложно звучи, ама няма да ви го разяснявам, за да не ми вземете хляба.

Та като цяло, горе-долу, по същия начин се развиха нещата и при мен и цялостното ми начално мнение за предстоящото събитие беше относително ниско, но за моя най-голяма приятна изненада пред клуба още преди началото на концерта се бяха насъбрали един куп познати лица и някак си ме обзе надежда, че нещата ще се получат и накрая няма да има и следа от предварителната ми нагласа. Къде за съжаление, къде не чак толкова характерното за българската хардкор сцена поне-половинчасово-закъснение бе факт. Това даде възможност на хората да си допият и да се подготвят за събитието на макс дет’ се вика.

Началото бе дадено, а първи на сцената излязоха софийската бригада F.A.Y.D. и типично по фейд-ски се раздадоха до краен предел, забиха най-доброто от репертоара си и показаха най-доброто, на което са способни. Сред авторските им парчета, които раздвижваха посъбралата се публика, се прокрадваше и тук-там някой кавър, я на Ceremony, я на Cro-Mags изпълнени блестящо, които тотално довършиха слушатели. Стегнато представяне без излишни спирания, освен едно, което вече започва да се превръща в съвсем запазена марка за момчетата, „спиране поради технически причини”. По лицата на хората в клуба определено си личеше, че това, което чуват им допада и определено им се иска да чуят още. За съжаление сравнително кратичкият им репертоар се стори прекалено недостатъчен за напълно погълнатите хора пред сцената и принуди бандата да отстъпи сцената на следващия участник. Момчетата закриха своето участие с обещание за нова среща най-късно през март и дано да си го спазят. Нямаме някаква конкретна информация за това какво предстои да се случи през март, но ако съдим по предните участия на групата то със сигурност ще е на топ ниво.

Съвсем честно можем да си кажем, че F.A.Y.D. започнаха публиката, а Death Squad я довършиха. Другата софийска банда от лайнъп-а също не остана по-назад и макар момчетата от F.A.Y.D. сериозно да бяха вдигнали летвата, Death Squad им отвърнаха подобаващо. Забиха мощно веднага щом се качиха на сцената и спряха разрухата малко след 23 часа. Много сериозно представяне и от тяхна страна като „танците” пред сцената не спираха дори и за миг и то благодарение на момчетата на сцената, които не оставиха и минутка за почивка на събралите се вече сериозно количество фенове. Имаше си от всичко по малко, за да не става банално, съпроводено от тежък звук, които заливаше през колоните. Без да бъдат притискани от всякакви времеви ограничения момчетата от Death Squad се разпростряха и изсвириха най-доброто от мащабното си творчество. Предусещайки краят на вечерта без да е бил обявен официално публиката се раздвижи още повече, а нещата пред сцената започнаха да придобиват все по-сериозен облик, ако някой представител на маите е гледал какво се случва то със сигурност е пуснал една широка самодоволна усмивка, че предсказанията им може и да не са пълна глупост. Тотално пометени и наелектризирани от музиката дори не усетихме как стана време за край и всеки да си поема към вкъщи или поне аз тъй като следващият ден ми е натоварен откъм академичен труд. И така вечерта завърши доста обнадеждаващо, че все пак 2012 ще е по-силна откъм концерти и събития от 2011. Напомняме ви, че съвсем скоро следва едно интересно събитие, в което на 19.01.2012 в столичният клуб Mixtape 5 ще свирят заедно Blackmail, Bright Sight и Expectations, а точно след един месец, считано от днес, ще ни гостуват американските гиганти от Integrity.

За много години на всички! Живейте като за последно, защото не се знае к’во ни очаква, а подробности около предстоящите събития очаквайте скоро. До нови срещи!

В първите дни на новата година празничното настроение се изпарява прогресивно. Вече сме Януари, а изкуствените „коледни“ усмивки рязко са свалени от екрани, реклами, банери. Сега е ред на най-тежките месеци от годината.

Веднага след края на празниците започвам да се вторачвам в темометъра с дълбоката надежда само да премигна и пред мрачното 3 да се появи едно 2. Поне. Това, обаче чак след няколко месеца, сега е време за студуване, мъгли, ветрове..

Вчера, докато си проправях път през някак си мистичната, лепкава, софийска мъгла и слушах една истинска класика от САЩ, се чудих защо едни важни групи винаги остават на заден план за сметка на други. За това реших днес да ви занимая с това..

Говоря за Reagan Youth.

Групата е създадена от вокалиста Dave Rubinstein и неговият приятел и китарист Paul Bakija

 Пънк групата Reagan Youth са създадени в началото на 1980г. в Ню Йорк-Сити. В началото са определяни като peace punk група, а в последствие и като едни от пионерите в хардкор-пънк движението на източното крайбрежие и много важна група за Ню Йорк-Ню Джърси хардкор сцената.

С редовните си участия в култовия клуб CBGB Reagan Youth добиват сериозна популярност, заедно с други от старите американски пънк групи, с които свирят – Dead Kennedys, Bad Brains, Misfits и др.

Сред групите, които сочат Reagan Youth за свои основни вдъхновители са Beastie Boys, Rancid и др. и др.

По време на съществуването си като група в продължение на почти 10 години Reagan Youth осъществяват два албума. Първият – Youth Anthems for the New Order (преиздаден като Reagan Youth Vol.1) и Volume 2, издаден през 1990г., след разпада на бандата. По-късно е издадено и CD, събиращо и двата записа, именувано A Collection of Pop Classics, а след това и албум със записи на живо, именуван Live and Rare.

Веднага след появата си Reagan Youth добиват голяма популярност, на която се дължат и почти мигновенните турнета.

 Безспорно, що се отнася до музикалния им стил, те са хардкор-пънк група от първото американско поколение, въпреки наличието на техни парчета в средно и бавно темпо, с по-различна ритмика и конструкция от класическия, ранен американски хардкор. Ню Йоркската банда се доближава и до британските групи от това време, благодарение на силната си политическа позиция (което си личи и от името им) и реномето им на анти-реакционисти. Вокалистът Dave е с еврейски произход, което до някаква степен шокира, макар и ироничното използване на фашистка и расистка символика.

Концертите в Манхатън и страната спечелват добра репутация на Reagan Youth и те се радват на сериозна подкрепа

В края на 80-те години Reagan Youth са изтощени физически и емоционално от безспирните турнета из САЩ, сериозните продажби (около 40 000 копия, наистина сериозен успех за хардкор група) и взимат единственото възможно решение – да се разпаднат. Това се случва през 1989г., когато Ronald Reagan напуска Белия Дом.

Веднага след разпадането на групата Dave Rubenstein (Dave Insurgent) става хероиново зависим наркоман, а в последствие и дилър. Често той се озовава в спешното отделение на болницата пребиван от конкурентни дилъри. 1993г. се оказва доста тежка за него, след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Малко по-рано през същата година той започва връзка с проститутката и също хероиново зависима Tiffany B. Двамата изчезват след като Tiffany е наета от тираджия. Няколко дни след това трупът ѝ е открит в същия тир. Проститутката е убита от доказания по-късно сериен убиец на проститутки Joel Rifkin.

В края на 1993г., съкрушен от смъртта на майка си и приятелката си, изпаднал в крайна депресия и затънал от наркотиците, Dave Insurgent се самоубива, оставайки на баща си писмо, в което описва причините за действието, което е предприел. Баща му никога не отваря това писмо, но неговите приятели твърдят, че най-вероятно той се е заразил с HIV вирус, което го е подтикнало да се самоубие.

Трагичната смърт на вокалиста и двигател на групата Dave Insurgent не спира останалите от бандата.

През 2006г. Reagan Youth се събират в смесен състав, като взимат участие на няколко концерта. През 2008г. Paul Bakija разкри интереса си към трети официален запис на групата.

Според мен, Reagan Youth са доста подценявана група, особено по нашите ширини. Със сигурност това не е поради липса на информация. Считам за нужно да представя тази група, тъй като тя наистина е ценна придобивка и всъщност една същинска класика.

Ще ви представя сборният CD албум на нюйоркчаните – Collection of Pop Classics, защото събира на едно и двата записа на бандата. Разсъжденията по албума оставам на вас, като знам, че няма да останете безучастни.

Reagan Youth – A collection of pop classics (1990)

Безспорно една дълга година, от гледна точка на неща, които се случиха за нас и за сцената, но в друг смисъл и едни доста бързо отминали 365 дни. Първите за новото десетилетие. С тези щрихи официално поставихме началото на „ново 10″ и изпратихме старото. С малко носталгия, но и повечко мечти.

Не се наемам да давам обща оценка за годината, това е работа на всеки един от нас да реши за себе си, така че нека всеки да се чувства свободен да се съгласи или не, да добави, допълни нещо важно..

Отминаващата си година започна супер обещаващо. Локални концерти на местни новоизгряващи, утвърждаващи се и вече утвърдени банди запълваха студените петъци. В България, Варна, дойде и английската пънк легенда G.B.H. Събитие, извадено като от мечтите на 14 годишно хлапе от преди 7-8 години.

В началото на Януари в Пловдив се състоя един грандиозен и със сигурност дълго запомнящ се концерт – последният на Start Today завинаги и първият на ВЗРИВ от много време насам. До ден днешен присъствалите си спомнят за хубавите моменти в града под тепетата. Но за Пловдив по-късно.

Главно в София през Януари и Февруари не липсваха концерти от хардкор-пънк естество. Почти всяка седмица в добре познатите клубове можеше да се срещнеш с приятели и познати на по бира, с които да се насладиш на всичко от олдскуул хардкор-пънк и пънкрок до хардкор с по-мелодично звучене. За всекиго по нещо. Големите емоции, обаче, тепърва предстояха.

Храбрият мартенски полет започна с второто гостуване на Death Before Dishonor. По традиция подобен тип концерти са съпроводени от силна подкрепа и добър отзвук. Поради обективни обстоятелства, обаче, концертът остана в сянката на друго американско изпълнение в столицата, което бе очаквано от години. Концертът на D.R.I. В новоотвореният клуб Mixtape 5, в подлеза на НДК, траш-метъл легендите изкъртиха всичко. Това което не успяха да изкъртат само се изкърти, след което всичко се самозакри. Съжалявам за изказа, но само по този начин мога да опиша случилото се в средата на Март на средата на столицата.

Сред обичайните заподозрени в ранната пролет бяха повечето активни софийски групи. Сред тях път си проправяха по-младите, подкрепяни от по-големите. Същинско семейно огнище. Плюс Sick Of It All.

Пролетта донесе и чуждестранни групи в България. Lost Boys, Straight Opposition, My Distance … все доста, доста, ДОСТА яки банди. Който не ги е чул – да си прави сметката.

Всички обичат пролетта и първите дни на лятото. Топлото време позволява повече движение, повече места за забава, пък и започва да мирише на почивка. За разлика от зимните празници, пролетно-летните почивки и отпускарски дни са характерни с немислимото през януари, февруари и март – концерти на открито. /Това не важи за метъл групата Misery Index /

В началото на лятото, обаче станахме свидетели и на други интересни и важни събития. Шведската пънк-метъл шайка Scorched Earth (доста подценена, предварително от публиката) разбяга позаспиващите риби, а модерната напоследък банда Parkway Drive изпълни Mixtape 5.

Отпускарските жежки месеци всеки прекарва различно. Кой наказан да бачка и учи, кой по плажове и планини в денонощни купони по морето, из страната, из чужбината… Морските фестове са отколешна традиция, както в ъндърграунда, така и в мейнстрийма. И тази година се чуваше бучене откъм Варна (кой бил-бил, съжалявам, че се повтарям), Бургас.. а традиционното „йо-хо-хо“ отзвучаваше почти докъм средата на Септември.

Тогава, обаче, Trial, Anchor, Run with the hunted, My Turn със специалната подкрепа на Taking Hold обявиха новия сезон за открит. И то как.

Официалната есен настъпи, а минора в Downfall of Gaia и Rosa Parks разкри нови хоризонти и нови сцени пред българите.

Авторски едит : Според мен е малко куриозно, че несъзнателно пропуснах събитието на годината (според мен, нищо лично). Именно, някои от вас вече се усетиха, става дума за гостуването на Napalm Death. Трудно е да се забрави такова нещо, но не е невъзможно да се пропусне в подобна схематичност, когато един концерт може да ти направи такова впечатление.

Отвъд пост-настроенията, традиционните за София Hate City и I Hate Mondays Radio B-Day fest бяха съпроводени от видното в последната година силно раздвижване в Пловдив. Отговорниците за това сами да вдигнат ръчичка!

Така неусетно от небрежните ризки към пухените якета и месец Декември. Краят на годината. А в края на годината традицията повелява – Hardcore X-Mass.

Хубави концерти с хубави гостуващи групи ни поднесе 2011, но заедно с това и доста разочарования. Очаквахме ска-реге легендите Bad Manners, но си останахме само с очакването. Капия ни направиха и Ой!Пънк легендите The Business.

В международен план 2011 година бе най-лошата година за феновете на екстремната хардкор/грайндкор/кръст музика. Починаха Phil Vane, Henrik Frykman, Seth Putnam, Kevin Mahoney…

Междувременно в България, албуми записаха и представиха Vendetta, Bright Sight, сплит между A-Moral и C4 и др.

Още един авторски едит : Ще ми се към всичко това да добавя още някои неща. А именно : И тази година продължи съставянето и печатането на хартиения зин Tigersuit, а на сцената излезе и разбиващото фенско издание Улично Дело.

За скейтърите 2011г. е важна, защото врати отвори Grindhouse Skateclub. Инициативата стартира с тематични олдскуул хардкор-пънк вечеринки в средата на седмицата, събиращи мало и голямо в симпатичното местенце на по биричка и хот-дог.

В края на годината е добре да се гледа напред. А засега за следващата година се чуват разни неща, за евентуално гостуване на D.R.I. отново, за Slapshot и потвърденото вече Integrity.

Това накратко е по-важното, случило се през отминаващата 2011г. Със сигурност изпускам и други важни моменти, които оставям на вас да отбележите и споменете с добро.

По всичко си личи, че това е последния пост за 2011г., така че на мен се пада честта да ви пожелая приятно изкарване на новогодишната нощ и още по-приятно посрещане на новата 2012г. От името на целия екип на Sofia Rebel Station ви пожелавам успешна Нова Година. Наздраве

Постера дава достатъчно инфо, но все пак ето малко и от мен:
Гостуват ни две немски банди -
1.CN Roundhouse Kick от Германия.Не ми се впуска в конкретни обяснения на стила им, ще кажа че са хардкор група, пък който има желание, нека ги чуе тук .
2.Distinct Cult също от Германия. Те пък забиват 80-тарски траш метъл. Техни парчета можете да чуете в гадния (вече) майспейс .
Разбира се, не може и без родна намеса. Да ни отсрамят пред чужденците са се наели майните S!ckflag ,които между другото скоро пуснаха албума си за безплатно сваляне. Можете и вие да си го изтеглите от тук .
Събитието ще се състои в добре познатия Пъзел.Това е третият подред концерт в Пловдив с чуждестранно участие ,организиран от новите ентусиасти,за които загатнах когато пусках новина относно този концерт. Пълно инфо относно тези няколко млади дейци  и техните предстоящи идеи и планове – догодина. Но за да ви докажа, че са се заели сериозно, ще ви издам няколко идни концерта, планувани от тях :

Февруари : Хардкор бандата  A STRENGTH WITHIN от Белгия. Ето едно тяхно парче в ютюб .

Март: sXe fastcore-аджиите от Бостън – BEARTRAP (едно тяхно парче от ютюб тук) + powerviolence(за първи път подобна банда в Пловдив,и може би за 2ри-3ти път в БГ) бандата WITCH CULT от Англия (мега добра тяхна песничка в ютюб тук)

Това е от мен. Имате вече нужното инфо.Това което ви остава е да изтрезнеете до 2ри януари и да заповядате в Пловдив. Надявам се да се видим И загрявайте за предстоящите февруарско-мартенски събития !

Някои неща е добре да се помнят, обаче, дори когато слабоумно се усмихваме на поредната празнична пържола.

Предлагам да си спомним, че на този ден преди седем години си отиде Mieszko Talarczyk – вокалът, сърцето и мозъкът на Nasum.

Смъртта му се превърна в мощен обединяваш фактор за грайнд сцената по цял свят, а беше и достойното начало на края на шведите.

I won’t accept this life
A victim of your oppression
To be enslaved and sell my soul to the other side
Never be your puppet on a string

I won’t accept this life
And fall into a dark depression
To be a slave, cast in chains, always forced to hide
Buried under bricks of guilt.

И впрочем, не изпускайте да гледате Nasum на „Obscene Extreme“ 2012. Вероятно ще ви е за последно. Пък и Discharge ще са там.